Картичка

What Dreams May Come / trailer

Потресаващ филм и прекрасна музика.

Ягодови сънища

…………..

Колкото и далеч да си -

моята любов ще те намери…

DeVotchKa – Undone

 

Тиква сред кратуни

Един грижлив стопанин
леха с кратуни посади
и с тор оборски ги подхрани.
Земята много плод роди.
Но, по прищявка на съдбата,
на най-високото в лехата
между кратуните поникна
дебела обемиста тиква.
И свойто превъзходство
щом съзна
на скромните кратуни каза:
- Ще трябва всеки да се пази
от страшната слана!
Но от свинете
много се пазете!
Че щом са гладни,
ядат каквото им попадне!…

С богатия си опит и съвети
така ги тиквата замая,
че бедните кратунчици накрая
решиха :тиквата е гений!

***
Научите ли някой път,
че тикви някъде
със много ум блестят,
с кратуни – знайте -
те са обградени!

Алберт Декало

Сонет за „лека нощ“

Зова смъртта. На този свят съм сит :
достоинства – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Уилям Шекспир,  Сонет 66

Проблясъци

…

Любов – да дадеш на някого възможността да те унищожи, вярвайки, ча няма да го направи.

Проблясъци

… пак не спя…

Общувам с два вида хора – едните ме мислят за луда,  а другите си мислят, че ме разбират.

Ягодови сънища

………..

Мечтая

да зная,

че поне миг си се чувствал

обичан

от мен…

Падший ангел

Ко мне ангел седой приходил поутру.
Он был болен, метался в горячем бреду.
Звал меня то ли в ад, то ли в рай,
Все просил – „Выбирай!“

Он обжег свои крылья в полете ко мне,
Схоронил свою душу в священной золе,
Равнодушие встречных глаз
Принимал за отказ.

Он был добрым, он плакал, встречаясь со злом.
Он хотел меня взять и укутать теплом.
Я ж пред ним не открыла застывшую дверь,
Я сказала ему: „Не теперь!“

Говорили потом, что он быстро старел,
Черным стал, позабыв, что когда-то был бел,
Что из дома, где жил ангел мой,
Вышел черт вчера дикий, хромой.

Он исчез в темноте, но твердила молва,
Что тащил по земле он два белых крыла.
И пред тем, как в ночи пропал,
Обернулся и захохотал.

Светлана Сурганова