Тиква сред кратуни

Един грижлив стопанин
леха с кратуни посади
и с тор оборски ги подхрани.
Земята много плод роди.
Но, по прищявка на съдбата,
на най-високото в лехата
между кратуните поникна
дебела обемиста тиква.
И свойто превъзходство
щом съзна
на скромните кратуни каза:
- Ще трябва всеки да се пази
от страшната слана!
Но от свинете
много се пазете!
Че щом са гладни,
ядат каквото им попадне!…

С богатия си опит и съвети
така ги тиквата замая,
че бедните кратунчици накрая
решиха :тиквата е гений!

***
Научите ли някой път,
че тикви някъде
със много ум блестят,
с кратуни – знайте -
те са обградени!

Алберт Декало

Сонет за „лека нощ“

Зова смъртта. На този свят съм сит :
достоинства – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.

Уилям Шекспир

(Превод: Валери Петров)

Проблясъци

…

Любов – да дадеш на някого възможността да те унищожи, вярвайки, ча няма да го направи.

Проблясъци

… пак не спя…

Общувам с два вида хора – едните ме мислят за луда,  а другите си мислят, че ме разбират.

Ягодови сънища

………..

Мечтая

да зная,

че поне миг си се чувствал

обичан

от мен…

Падший ангел

Ко мне ангел седой приходил поутру.
Он был болен, метался в горячем бреду.
Звал меня то ли в ад, то ли в рай,
Все просил – „Выбирай!“

Он обжег свои крылья в полете ко мне,
Схоронил свою душу в священной золе,
Равнодушие встречных глаз
Принимал за отказ.

Он был добрым, он плакал, встречаясь со злом.
Он хотел меня взять и укутать теплом.
Я ж пред ним не открыла застывшую дверь,
Я сказала ему: „Не теперь!“

Говорили потом, что он быстро старел,
Черным стал, позабыв, что когда-то был бел,
Что из дома, где жил ангел мой,
Вышел черт вчера дикий, хромой.

Он исчез в темноте, но твердила молва,
Что тащил по земле он два белых крыла.
И пред тем, как в ночи пропал,
Обернулся и захохотал.

Светлана Сурганова

Цялата истина?

21.07.2009

Изоставих си блога.

Главата ми ще се пръсне от идеи. Колкото повече информация влиза, толкова повече идеи се появяват. Имам крайна концепция за дизайна на сайта ми, който рисувах на хартия сигурно 10 дни, а това, което виждам ме кара да се чувствам крайно доволна. Трябват ми денонощие от 30 часа и още няколко килограма кафе.

Мислех си преди малко, в каква депресия бях, когато напуснах работа. И как зверски си чупех характера, за да се заставя да върша нещо. Сега не мога да се спра. Чувството, че вършиш нещо, че това нещо ти харесва – е неповторимо. Това ли е щастието? После ще мисля.

Отлитам.

Проблясъци

Няма нищо по-приятно и едновременно изморително, от това, да си говориш сладко с човек, когото искаш да изнасилиш…

R.I.P.

more about "R.I.P.", posted with vodpod